Строителният предприемач и изпълнител на новия стадион Христо Ботев“ Илиян Филипов

...
Строителният предприемач и изпълнител на новия стадион Христо Ботев“ Илиян Филипов
Коментари Харесай

Илиян Филипов: Боли ме за Ботев Пловдив

Строителният бизнесмен и реализатор на новия стадион „ Христо Ботев “ Илиян Филипов се отдръпва изцяло от Ботев Пловдив и от футбола изобщо. С болежка в сърцето, бизнесменът не желае и да чуе повече за делата на " жълто-черните ".

Предприемачът показа дълбоките страсти, които го вълнуват в последните дни и се закле в децата си, че ще приключи Колежа, по този начин, както е заречен на пловдивчани. Филипов даде и обстоен график какво и по кое време ще се прави по оборудването. „ До Нова година ще са покрити и четирите трибуни, ще е подготвена и фасадата “, безапелационен е строителят пред " ПловдивПрес ". 

„ Хиляда пъти им споделих: „ Не се делете. Обединявайте се. Това, което вършиме, е пагубно за Вас. Сега Сдружението излиза с позиция, че съм бил споделил на Антон Зингаревич да ми даде акциите. Такова знамение в моята декларация няма. Призовавам Зингаревич да върне акциите за 1 лев. Да ги върне, на който му ги е дал – на Сдружението да ги върне. Освен това, в контракта по прехвърлянето им има точка, съгласно която Антон не може да ги даде на трето лице, без решение на Общото заседание на Сдружението. Как да ги даде на мен?!? А те излязоха с позиция, че съм желал акции. Винаги съм казвал, че акции няма да пипна нито една. Аз президент на Ботев няма да стана. Заставам до почитателите, групирам финанси, разпределяме ги, дефинираме бюджет, следваме го. Но нашите почитатели не желаят, може би това са ползите на някой. Не зная, нямам визия. Но не пожелаха да се случи смяната в тима. “

Така стартира – прочувствено и отвън микрофона, последното изявление на Илиян Филипов на тематика Ботев и футбол. Бизнесменът е спокоен, само че незабавно се усеща, че в душата му бушуват мощни усеща. На моменти едвам съумява да резервира самообладание и в очите му напира стихия: „ Боли! Фенското вътре в мен, ботевисткото, това, което толкоз обичам – боли!„. Въпреки това е безапелационен, че се отдръпва напълно. „ Повече не ме интересува. Аз бизнес по подобен метод не желая и няма да върша. “ Решението му е дефинитивно и вечно.

Ето какви забавни обстоятелства показа индивидът, който се бръкна надълбоко в персоналния си джоб, с цел да има Ботев новия си стадион в точния момент.

– Г-н Филипов, след всичко, което се случва тези дни към Ботев, спите ли добре?

– Не, не дремя добре. Снощи заспах някъде сред 3.15 – 3.30. Всичко, което се случи през последните дни, ми коства ужасно доста старания и доста нерви. На срещата с почитателите през вчерашния ден (вторник, б.р.) получих тежко главоболие, евентуално подвигнах доста високо кръвно, което от дълго време не ми се е случвало. И до два и половина се борих с главоболието. Безсънието идва от голямата болежка, че обичаният ми тим, около който съм израснал още от пет-шест годишен, татко ми ме водеше на мачове из цялата страна. И това ми е голяма болежка. Никога нашият клуб не се е намирал в такова състояние. И пробвах по някакъв метод да оказа помощ. Така, както аз разбирах и виждах нещата. Смятам, че въпреки всичко съм потвърдил, че мога да виждам напред, в бизнеса съм посочил. Но хората очевидно не схванаха това обръщение. Надявам се, че от довечера ще дремя добре.

– Скандалите станаха всекидневие в последните дни, а резултатите са пропорционални на това, което се случва в клуба. Като едно от настоящите лица, кажете, за какво се случва всичко това?

– Да уточня, бях настоящо лице. От през днешния ден аз към този момент не съм никакво настоящо лице в клуб Ботев Пловдив и единствената моя роля, която остава за Ботев, е довършването на Колежа, за което ще вложа цялото си време и средства. Ще го завърша, с цел да може това, което съм заречен на хората, да го има.

– Вие в действителност ли казвате, че се оттегляте?
 
– Категорично се отдръпвам освен от Ботев Пловдив. Изобщо тематиката футбол по никакъв метод повече аз нито ще жегвам, нито желая да беседвам, даже няма да отивам на никакви мачове. Това съм си взел като решение.

– И в Крумовград ли?

– Какъв Крумовград? С Крумовград аз от дълго време се разделих. Там е същото, като в Ботев. Може би във всички футболни среди е по този начин. Но аз в такава мръсотия и заблуда… Не желая и няма да върша бизнес. Може би хора, които са политици и им харесва това нещо, и го вършат, и не им пречи на достолепието да го вършат, само че аз, по подобен метод не мога да върша бизнеси и няма да върша. А и не желая и да оказвам помощ на това нещо да се развива и да се случва.

– Тоест, от през днешния ден споделяме, че Илиян Филипов се отдръпва от…?

– Изобщо от футбола в България. Категорично и ясно го декларирам. Днес съм уведомил част от фенските организации, на които имам телефон. Абсолютно на всеки съм споделил, че на който мога да оказа помощ, ще оказа помощ. Но не на тематика футбол и Ботев. Добре пристигнали са. Който пристигна при мен и ми приказва за футбол и Ботев, ще бъде блокиран. Предупредил съм ги. Никога повече. Уведомил съм и господин Зингаревич за това. Разменихме си известия, че аз се отдръпвам вечно от Ботев.

– Какво му написахте?

-„ Здравей, Антон. Аз се отдръпвам от Ботев вечно. Моят съвет към теб е да си контролираш по-добре бизнеса и да не лъжете хората. Дано успееш да радваш жълто-черната общественост на Пловдив, все пак ти поисквам триумф и положително здраве “.

Той ми отговори: – „ Здравей, Илиян. Имам едно само предпочитание, да направя по този начин, че Ботев да радва Пловдив. Друго в никакъв случай не е било. Мисля, че твоите дейности не бяха верни, даже да идват от положителни планове. Аз се веселя, че обстановката е изчерпана и мога да се съсредоточвам върху резултатите и развиването на клуба “.

Дано да се случи. Но аз нямам доверие.

Писах и на Александър Ослан. Но не изчаках да ми отговори, просто го блокирах, тъй като не искам да приказвам с този човек.

Написах му: – „ Здравей, Саша. Аз се отдръпвам вечно от Ботев. Довършвам Колежа и никой от вас повече няма да ме види. Моят съвет към теб е да не работиш с „ разделяй и владей “, а работи с сливане и отдаденост от себе си за другите. Това е учил и Христо Ботев. Желая ви да съумеете да върнете насладата на хората. Те изстрадаха доста и го заслужават “.

Това написах на другия съветски ученик и го блокирах, тъй като стартира да ми написа, само че не искам по никакъв метод да имам повече контакт с този човек.

– Как се стигна дотук, Вие бяхте един до друг с управлението, давахте общи конференции?

– Дъщеря ми има обществени межи, аз нямам. Тя пристигна доста уплашена, че има доста хора, които са нападателни, обезпокоена беше, тя е 20-годишна. Със сина ми оня ден се скарахме на тематика Ботев, той ме убеждава, че няма смисъл да върша всичко това, аз му затворих телефона. В един момент снощи се чувствам, че ме боли главата и се пробвам да направя нещо положително, само че получих хиляди обвинявания. Бил съм компания на Движение за права и свободи, на кой ли не, както и да е, нелепости, само че видях, че искаш да направиш нещо положително без никакви користни цели… Никога през живота си, аз имам три деца и двама внука, мога да се закълна, в никакъв случай не съм си и помислял да ставам президент на Ботев или да взимам акции. Аз не съм простак. Има ли неоплют футболен президент в България? Клуб с почитатели може да се ръководи от рационални хора, от фенски маси, които ги насочват хора от бизнеса. За мен това е вярната формула на ръководство. За да може тези хора, които са от масата, да си уведомяват надолу групите и да се знае какво се случва в клуба. Затова всички желаят български треньори. За да знаят хората какво става вътре в клуба.

– Какви отговорности има Ботев сега, излезе сумата от 10 милиона?

– О, не, над 10 милиона са. Над 10. Фирма от Монако превежда на Ботев заем, с цел да може да си заплати Ботев заплатите и разноските. Когато Зингаревич пристигна, клубът имаше нула лв. задължения. Г-н Зингаревич взе Ботев с нула лв. отговорности. Поне ангажимента, тук, в този офис беше, че ще вземе клуба с нула лв. и го връща с нула лв. отговорности. За един лев го взимаш, за 1 лев го връщаш. Само тогава се ангажирам да ти оказвам помощ. И аз му събрах: 912 000 лв. от ПИМК съм платил и 1 800 000 от мои другарски компании, мои снабдители. Тези пари му ги събра бизнеса, само че не желая да приказвам.

Аз видях, че разделят хората в Ботев.

А аз не желая да деля, месец и половина повтарях на всички момчета, които познавам от почитателите и фенските организации: „ Момчета, обединявайте се. Не позволявайте да ви разделят. От това делене сме на този хал. Аз видях делене. Исках да обединя, само че се получи противоположното.

С моите изяви аз видях, че деля момчетата. Не мога да го разреша това. Няма да го разреша. Затова е по-добре да се отдръпва. Пожелавам им да се обединят в действителност, да са живи и здрави. Дано да намерят по-стойностен човек, който в действителност да милее за Ботев и да тръгне клубът нагоре.

– Какъв е месечният бюджет на Ботев?

– Това, което зная е, че само 1 милион на месец са заплатите. Клубът има и други разноски. Например храна. Това, което съм виждал, че към 40 000 лв. на месец имаме артикули, тъй като на столовата въз основата се хранят повече от 260 индивида. И още има. Бюджетът на месец е към милион и двеста и милион и триста месечно. Това са към 15 милиона на година. Това е сега Ботев Пловдив. Но сигурно 1 милион са заплати и осигуровки.

– Сериозен бюджет, само че против какви резултати?

– Да, всички виждаме резултатите. Аз мисля да се отдръпва обикновено, не желая да приказвам, да наскърбявам, не желая да споделям истини, тъй като отново ще бъдат преекспонирани, отново ще се направи в допълнение разделяне измежду хората. Моето предпочитание е да се обединят всички. Никога не съм желал да деля, в противен случай, ние сме мощни, когато сме обединени. Казвам ние, тъй като се усещам от Ботев.

– Казахте, че ще довършите стадиона. Декларирате ли тук, че това ще стане?

– Категорично ще довърша стадион „ Христо Ботев “. Заявявам, в края на август стартира монтаж на ферми на северната естрада. Ферми на покрива. На 15 септември влиза друга компания за фермите на Южната естрада, на покрива. Където има положени ферми, незабавно стартира монтаж на ламарина. Фасадата също стартира от септември  – ще се инсталират металните профили.

До Нова година нашият стадион ще бъде затрупан с четири трибуни и фасада. Единственото, което ни остава до края на март са извивките на Сектор А, защото получихме документи от конструкторите предишния месец и материала го поръчахме по-късно. Материалът ще пристигна към края на ноември и началото на декември. Понеже за тези извивки се пращат тръбите на прегъване и е много комплициран развой, едвам по-късно стартират заварките, само Сектор А в профил от фасадата наляво и надясно, където са извивките, които имаме, това ще остане до края на март да бъде инсталирано. Но до края на декември ние ще имаме четири покрити трибуни и фасада.

Проблемът е различен. На първия мач бяхме 22 хиляди души, в този момент, на последния, бяхме 2 500. Върнахме се на цифрите на Коматево. Имаме стадион – празен. Това ме заболя най-вече оня ден. Всички знаем какви старания и почитателите, и хората, които бяха надъхани срещу мен, тъй като знаем, че бяха надъхани. Минаха към този момент три години откогато господин Зингаревич е тук. Защо никой не се сети за тези три години да изиска контракта за дарението на акциите. Не е ли необичайно?

Но през днешния ден ми е последният ден, в който приказвам за футбол и за Ботев. Да знаете, че не желая по никакъв метод да деля. Сдружението би трябвало да работи. Как ще работи не зная. Но то би трябвало да сплоти почитателите. Това е ролята на сдружението. То би трябвало да е законния представител на клуба. А не разнообразни фракции. Това е методът. Но към този момент нито ще се меся, нито ме интересува.

– Нормално ли е непрестанно тимът да губи? И да се сменят треньори и шефове?

– Всички знаем, че не е обикновено и това е най-голямата болежка.

– Не сте окуражен?

– Не, не съм. Защото се вършат промени, които връщат остарялото. Сега взимаме един нападател, който идва от Кипър. Испанец, който играе там. Взимаме го чартърен. За късото време, в което се занивах с футбол, научих много неща. И съумях, тъй като аз направих цялата селекция на Крумовград. Всеки един футболист е минал през този офис с мениджъра си. Успехите са тъй като направих добър тим, добър екип, вкарах доста добър дубъл в съблекалнята и виждате Крумовград какво прави сега. Шест мача, три победи – Лудогорец, ЦСКА 1948   и Ботев. Порязаха ни на мача с Черно море. На мача с ЦСКА вкараха виртуозно попадение, с шанс, в Стара Загора и двата гола против нас бяха измислени. Но показахме, че с един бюджет от 200 000 на месец направихме добър тим, много по-добър от Ботев. Това е истината.

– Това е вашата рецепта за добър тим. Искате ли да я чуят мощните хора в Ботев?

– Те я видяха. Не можете да си визиите на мача с Крумовград по какъв начин съм се чувствал. От едната страна фенското в мен, ботевисткото, това, което обичам боли, от другата страна изпитвам едно задоволство, че демонстрирах на господин Зингаревич по какъв начин се прави с малко пари сполучлив клуб. И другото значимо нещо. Той нали не желае да работи с бразилци. Е, двамата бразилци му вкараха по един гол оня ден. Историята в България демонстрира, че най-лесно и бързо адаптиращи се футболисти, които се осъществят след това на пазара, са бразилците. И то освен в България е по този начин. В Европа също. Те се раждат с топката. Това е. Но Зингаревич не желае да работи с бразилци. Неговият бизнес го знаем. Собствена школа, той залага на африканската школа. Но аз не виждам тя да демонстрира резултати в международен мащаб като футболисти. Ако имаме един осъществен африканец, имаме 10 осъществени бразилци.

– Къде е обаче школата на Ботев?

– О, нямам визия. Това, което съм чувал, тъй като не съм имал досег до школата, само че знам от Трифон Пачев, че в школата е покруса. Не съм влизал в елементи. Нито ми е работа, само че знам, че старите треньори се оплакват ужасно доста сега. Не знам аргументите.

– За режима на футболистите и дисциплината в Коматево се приказват страховити неща. Чули ли сте?

– Чувал съм, само че нещо, което не съм видял, няма смисъл да го приказвам.

– Какво желаете да кажете за последно на жълто-черната общественост?

– Пожелавам на всички в действителност господин Зингаревич да си извърши обещанията. Много ще му е мъчно. Например с играча, който идва от Кипър. Там шампионата е под равнището на нашето. Ние взимаме този футболист чартърен. Футболист чартърен значи, че той не прави работа в другия тим. А ние ще го взимаме тук за нападател, с цел да избавя Ботев. Това е 20-я чужденец в тима. Нямаме право на повече непознати футболисти за картотекиране. Каква селекция ще вършим нататък?!? Имаме четирима българи. Това е.

– Помните ли на откриването на стадиона, попитаха едно момиченце кой му е обичаният футболист. И то отговори, че не знае.

– Да, не им знаят имената. Така е. Наистина е ужасно. Но запомняш един футболист с изявите му. Кой впечатлява с изяви сега в Ботев. Няма по какъв начин да ги запомнят. Те ще минат и ще си заминат. Но не желая повече да разясня политиката и дейностите на господин Зингаревич. Не желая да давам мотиви за разделяне сред почитателите. Аз се отдръпвам, видях, че деля почитателите, няма да продължа с това. Отдръпвам се, не желая да деля. В превоза събрах 1000 компании в Съюза на интернационалните превозвачи. А тук какво направихме. Пълно разделяне, всеки се пази от всеки. Страх го е да се види с мен, тъй като щели да го обвинят, че е мой човек. В такава мръсотия не желая и не мога. Отдръпвам се, поисквам триумф на всички. Дано Антон да успее да вдигне Ботев. Дано, апелирам се от все сърце, тъй като Ботев го обичам. Но аз повече в никакъв случай няма да се занимавам с футбол.
Източник: novsport.com

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР